автор: Jenia

Снегът душата ми замрежва,
студът по жилките се стича.
А уж съм тук да дам надежда -
едно треперещо кокиче.

Тя тази мисия каква е -
треперя на една поляна.
Уж пролет идвам да вещая,
аз се родих, а пролет няма.

Избрах си явно грешно време.
Тук пролетта не съществува.
И щом след бурята задремя,
безброй кокичета сънувам.

Отпускам крехкото си тяло.
Искра ми дайте и ще живна!
Душата ми е толкоз бяла,
че чак отчайващо наивна.

А писъкът на ветровете
сърцето ми без жал изтръгна.
Аз, най-треперещото цвете,
днес най-безславно ще си тръгна.