автор: ringo

Да - знам. Ще прозвучи невероятно.
Особено след празниците - много.
Каръкът заработи наобратно:
Завърна се прасенцето ми Гого.

Загубил вече всякаква надежда
в кошмарите на странен сън се лутах.
Започваше зората да проглежда
и чух, че на вратата някой бута.

Изправих се на прага - ужким буден...
Помислих се - кошмарът продължава:
грухти пред мен любимото ми гуде.
След миг почувствах, че се просълзявам.

И после...кво да ти разправям, бате,
тя, нашата, е за роман готова.
Да стъкне огън булката изпратих,
а аз се взрях във гудето отново.

На тъмно сигур бих го взел за куче -
отслабнало - ребрата му прозират.
Защо е трябвало да му се случи -
умът ми туй съвсем не го побира.

Изкъпах го до розово, та светна.
Ярма в копанята със връх насипах.
Най-сетне пред очите ми просветна,
подобна радост май не бях изпитвал.

Въздъхна Гого, почна да разправя
как тръгнало мечтата си да гони.
Разказва то, а мен ми дожалява
и вместо него аз сълза пророних.

От кочината по-далеч да иде
и то, горкото, смело замечтало.
Живот по-друг, поискало да види,
във рая да надникне пожелало.

Но свинщина, и даже по-голяма,
навред му се изпречвала на пътя.
Разбрало то: и тук надежда няма
по път обратен взело да пристъпя.

От свинщината искало да бяга,
но няма как - ще трябва да се върне!
Живот по-хубав нему не приляга,
съдбата си не можеш да обърнеш!

До родната си кочина да стигне...
в копанята пак зурла да зарови...
Ех, дребничка мечта, дори обидно,
но няма сили да повярва в нова!

Разказва то, а мен ми дожалява -
за него ли, за мен ли - Господ знае...
Мечтите хубаво ни покоряват,
но колко са със хепиенд накрая?...

Та радваме се у дома на Гого -
късметът му добре е програмиран!
Предпразнично и без "последно сбогом"
до днеска щеше да е консумиран!