автор: azzurro

Зимата бързаше да събере мокрите си, изцапани снежни поли. Чакаше я доста работа, но все пак каза две студени думи за благодарност на пустинята. Буквите се сбогуваха с новите си приятели и им обещаха пак да се срещнат.
Обратно назад на всички им беше познат пътят до самолета. Латинските букви ги чакаха с готови билети и много въпроси как е минала мисията.
Въодушевлението беше голямо, а нетърпението още повече. Откакто тръгнаха на това приключение доста дни отлетяха. Просто наистина Бъдни вечер чукаше на вратата - беше 24 декември. В това време, от дългото чакане мъглата се прокъса съвсем. Вяла и несресана се свря, клекна в един дол и не мръдна оттам. Разбира се всичко около нея побеля. Тревата загиваше, храстите провесиха клонки надолу. Молиха я как ли не, да се премества от време навреме, но тя остана глуха за молбите им. Не че не си беше такава, но й липсваха приятелите и не й беше интересно. Дори беше готова да изчезне съвсем и както си седеше заплака. Обеща си, че ако се върнат, никога повече няма да прави глупости.... е, само малко де.
- Но да се върнааааат! - ревеше с цяло гърло и около нея се стичаха едри капки. Падаха като мокри слонски уши и тупваха тежко на земята.
Чу се плясък на крила и две стъпки подскачащи - на свраката. Тя я доближи тихо и изведнъш изграчи силно:
- "ИДВААТ! ИДААТ"!
- Който и да идва, не ме закачай! - пусна й малко влага мъглата.
- Хайде, хайде, - заблъска я с криле свраката - стига рева, дойдоха си всички и буквите и ззз зимата! Ама какво ли ти разправям? Ти и зимата сте от един дол, ама без дренки, то около вас може ли да има нещо да вирее?
- Уууу, че си крива! - продължи да я навиква черноперестата.
Тогава мъглата проумя.
- Чакай, чакай! - завика глухо - Нали знаеш, че не чувам добре!
- Да бе, не чуваш. Като не чуваш не усещаш ли промяна? Небето слезе ниско, задуха студен вятър и ти си станала още по ледена.
Верно мъглата се събра изведнъж на куп:
- Ами буквите? Да усещам зимата, ами те къде са? Трябва и те да дойдат.
"Летището!” - беше първата й мисъл – „ами да! Нали там ги изпрат?".
- Хей, многознайке, хайде с мен, отиваме на летището. Идваш ли?
Двете се понесоха - свраката подхвръкваше напред, а мъглата пълзеше нетърпеливо Най-после пристигнаха.
- Махни се от пистата, не е хубаво да стоиш тук! - й каза свраката.
- Е, ти ще ми кажеш!
- Ами да, казвам ти, скрила си цялата видимост. От теб няма да могат да кацнат! Разбираш ли? - и нервно заподскача в нея, на моменти се виждаше част от крило, крак, човка.
- Е, добре, разбрах и тука преча.
- Ама, че ти сама знаеш, че от теб нищо не се вижда и седиш на неправилното място. Хайде двете ще застанем там, където е края на пистата.... и се събери малко да не пречиш повече.
В момента, в който се махнаха, един самолет се сниши и кацна на пистата. Двете стояха нетърпеливи и в очакване. Вратите се отвориха, редицата се изви и пътниците заслизаха по стълбите. Накрая последни се появиха буквите. Свраката не можа да скрие вълнението си и заграчи - нали си беше емоционална.
- Ах, миличките! - каза мъглата и се разсея от вълнение.
- Хей, вижте кой ни чака! - извика "Ю".
Всички се запътиха към своите посрещачи. Радостни и щастливи се потопиха в памучните прегръдки на своята приятелка - мъглата заедно със свраката.
- Хайде в гората, имаме да разказваме много. Бъррр, че е студенооо завикаха буквите. Май зимата ни е изпреварила - дошла е преди нас. Хей, хайде бързо към дома хайде, чака ни много работа. Животните ни чакат.
Много бързо огънят в печката бе запален. Всички развълнувани искаха заедно всичко да кажат. Свраката се дивеше на малките шарени и пъстри неща, които носеха на себе си. Нали обичаше лъскавото. Загледа се в оченцето на буквата "В". "Ж" застана в средата и помоли всички поне за малко тишина.
- Вече сме си в къщи, но не сме приключили. Остана последно да се погрижим за животните в гората и ако успеем...
- Ще успеем! - спокойно се обади "Щ" - нали напарвихме план, определихме кой ще се заеме с това. Сега почиваме, имаме само един ден преди Коледа, а това е утре. Докато половината бягат за орехи, другата половина ще бъдат под зоркото око на "К" - нашата кулинарка - да подготвят сладкишите и погачата за вечерта.
"А" се намеси:
- А къде е мъглата?
- Миии, - заоглеждаха се всички.
Тя седеше отвън на порзореца и гледаше.
- Колко сме недосетливи! - "Н" скочи отвори врата и извика - Заповядай, приятелко, при нас!
Срамежлива и малко притеснена, но безкрайно щастлива както само тя си знаеше, влезе, но помоли да остане близо до вратата, за да не намокри нещо, а и за да не изсъхне от топлото и да изчезне.
Сутринта всички се разтичаха и до обяд мисията бе изпълнена: за животните в гората по всички хралупи имаше достатъчно зимнина и то малко преди да завали снегът. Вятърът изведнъж утихна, небето слезе близо и докосна клоните на дърветата. Тогава като в полусъница заваля. Първо се откъснаха една-две, три, после осем или десет снежинки. Завъртяха се, като че искаха да се огледат и да видят земята и след тях полетяха нетърпеливи цял рояк. После други още и още снежинки, бели, малки, големи, пухкави - сякаш бързаха да покрият клоните и да заоблят някак хълмовете. Гората стана мека, бяла, блестяща, притихнала и може би малко сънна. Не знам, но беше хубаво. "К" зачервена със зелена престилка, цялата в брашно месеше и даваше нареждания на останалите. Печката бумтеше, а в къщата на буквите се разнасяха аромати на канела и други подправки. Нали "К" беше забравила да излезе от онзи магазин, та си донесе достатъчно и различни. Вечерта бавно се сви на кълбо. Снегът затрупа всичко - така обеща зимата. А тя, набрала сили, отпочинала, не можеше да се спре. Бързаше да навакса загубеното време. Имаше да мете, да прибира, да завива – къщи, комини, улици - да прави пързалки. Децата я посрещнаха, крещейки от радост, затъркаляха снежни човеци, изкараха шейни и кънки. Зимата се стъписа:
"Колко радост! Как са ме чакали, а аз се инатих до сега и дремех в оня пек. Ето, има кой да ме посрещтне!" - и щастлива пощипваше децата по бузките, ама малко колкото да заблестят очичките им.
Часовете напредваха, децата се прибраха. Остана зимата сама да се вихри и пее на воля. Буквите бяха готови, орехите отдавна счукани, баклавата ухаеше на масата, до нея погачата. Наредиха се около масата със своите гостенки - свраката и мъглата. Вън се беше извила виелица. Някой похлопа на вратата. "А" стана да отвори. Пред нея се изви бяла снежна вихрушка. Зимата развя бели поли. Ооо не знаете - и тя бе поканена на масата. Настана голяма веселба. Имаше какво да си спомнят и разказват. Едно малко мишленце гризкаше орехче под масата и слушаше сладката приказка.
Сутринта погледна през прозореца - всички спяха. Зимата отдавна бе излязла и завила къщичката им с бялата си завивка, а Коледа проскърцваше тихо в розовия зимен изгрев.

край

Честита Нова Година мили приятели !!! Нека бъде щастлива и успешна за всички!!!!