автор: secret_rose

Не ще прблесне твоят стих премил
макар и искрен в него да си бил.
Защото разума ти пише за един
а друг в сърцето тихичко си скрил.

...

Очите си открий и виж човече -
светът не се поддава лесно вече.
От тежката ти кръв, наляла рими
единствено сълзата ми потече.

...

За всяка дума плащаш двойно ти.
А ние - разрушените мечти.
Когато погледа си осъзнаеш, може
стиха ти в Любовта да полети.

...

О, леден звън, невидимо сияние...
любимо, неранимо осезание.
Ела и отведи ме надалече
от думите на хорското стенание.

...

Любими, аз в очите ти се раждам.
А думите могила ми изграждат.
В неискреност родените слова
единствен тебе в егото погаждат.