Във горичка оголяла,
на тревичка побеляла,
върху нежна паяжинка
хвана се една снежинка.
Слънчицето я огрея,
отрази лъча си в нея,
стана водна капка цяла,
като перла заблестяла.
Паячко видя се в чудо,
приближи към нея мудно.
И протегна си крачето
да докосне ледничето.
А снежинката запяла:
„Хем съм снежна, хем съм бяла,
хем съм малка водна капка.
А какво съм, е загадка?”
Паячето я погледна
и отпи росата ледна.
Жаждата си утолило,
ала гърлото го свило.