автор: zaltia

Тате осветлението намалява,
и от коледната свещ,
червената, до питката на баба,
пали той от пламъка горещ,
нова интересна изненада.

Пръчицата почва да гори,
-Мамо, мамо тук се спри!
Тате... фокусник си ти.
А той към мене я протяга,
вземи я казва, вече си голяма.

И нали безстрашно съм дете,
стискам здраво с мъничките си ръце.
Като фея пръскам светлина,
и хола осветявам с красота,
огнена, бенгалска, и вълшебна.

Приказно сега свещта гори,
и на всички подарявам аз искри,
като златни мънички звезди.
Не знам защо бенгалски се нарича,
но красив е огънят, и всеки го обича.