автор: flame

Ухание на любов!

В началото бе светлина...
И какво ли би станало, ако тя се съчетае със слънчевата топлина и с есенната мъдрост! Бялата светлина, слънчевите ласки и златни целувки!
Порив! Роден от душата и сърцето. Порив, роден от самата любов и търсещ изява на тази любов. Душа и сърце, копнеещи за миг на истинска, осезаема близост; за онзи миг, когато между очите прелитат искри, когато трепета на ръцете се предава на цялото тяло, а сърцето иска да чуе как едно друго такова бие учестено до него. Когато две души се сливат!
Порив! Когато усетиш пръстчетата да се докосват до твоите. Топлината на дланта, която ляга в твоята длан. Пръстчета и дланите имат притегателна сила... Не, ти самата си тази притегателна сила. Ти, твоята ръка, твоята нежност и топлината. Две очи се приближават към твоите все повече и повече. Две звезди, светлина, привличане, гравитация. Но против законите на физиката ръцете ми се вдигат към косите ти! Разпиляват ги с нежност, а те светят в тъмнината и допълват искрите на тези твои очи. Вече усещам дъха ти, очите - притворени, и казващи много повече от всичко написано и казано досега. В тях има искри и огън. Улавяме ги в мига, когато ни обгръща онази морско-синя музика от морето на любовта, когато звездите ни обгръщат със своята светлина, когато уханието и топлината на твоите устни достига до мен. Топлина и сатен, който ни залива, обгръща... Топлина! Притегателни и толкова желани устни. Докосвам ги с нежност и жажда. Полуотворени, дишащи, живи. Ръцете са все още в косите ти и с нежност те притискам към себе си. Езичето се докосва до твоето. Миг! Сладостта на този миг е невероятна и толкова дълго чакана. Ти се отпускаш в ръцете ми. Те вече са те прихванали и двамата сме загубили представа за време. Целувка! Първата! За нас тя винаги си остава такава - мигът, когато несъзнателно и в порив дишаме един въздух. Миг, когато се докоснат не просто устните, не просто танго на две езичета, а миг, в който душите сякаш се прегръщат и си подават ръце. Сливане на две души в един дъх - дъхът на любовта!
Порив! Седнала си на коленете ми. Отпуснала си се в прегръдката ми - доверчиво и нежно си обвила ръце около врата ми, притворила си очи и още дишаш нашия въздух. И аз дишам. Още усещаме тази невероятна и притегляща ни целувка. Бавно се завръщаме към действителността. Отваряме очи, а искрите са се прераснали в пламъчета. Все пак устните ми успяват да промълвят с все още поетия от теб въздух "Обичам те"! Притискаш се към мен, отпускаш глава на рамото ми. Устните ти са близо до моето ушенце и аз долавям техния шепот "Обичам те"! Ръцете ми се плъзгат по раменете ти, галещи и търсещи. Атлазени рамене - нежни и ухаещи, светещи в полумрака, предразполагащи и искащи да бъдат целувани. Усещаш топлината на целувката по тях, после тази топлина се предава нагоре - към вратлето. Замираш на рамото ми, не дишаш дори, отдала си се на самото усещане и на миговете. Устните вече докосват мекото на ушенцето ти. Не издържаш и дочувам звуците на онзи нежен, любовен смях. Опитваш се да извъртиш главица и отново устните ни се сливат в целувка - малко по-игрива и дяволита от първата. Защото ти искаш да задържиш устните ми, а аз искам да захапя пак нежното и сладко ушенце. А ръцете? Ръцете са освободени от всичко. Те се разхождат по тялото ти, искащи и даващи. Докосват се и улавят учестеното дишане на гърдите ти, отпускат се върху тях, сякаш за да чуят само пулса на сърцето... Но ръцете искат и обичат тези твои нежни форми, опиват се от мекотата им, от чистотата и белотата. Ръце, които искат да се докоснат до меката шоколадова кожа, да и дадат топлина и сами да се сгреят в нея. Докато устните се сливат, те се опитват да целуват тялото - с докосване и с ласка. Мимолетно откъсваме устни, колкото да поемем дъх, ала и в това мигновение заедно прошепваме "Ти си любов"!
Порив, роден от единството на две души. Докосвам с връхчето на устните си твоите устни и после целувам нежно брадичката. Отмаляваш и отпускаш главица назад. Насочват се към гушката ти и към онази трапчинка, която е в нейната основа. Ти просто се оставяш на тази мекота и топлина. Искаш да си целувана, да се опиваш от тях, да се забравиш в това опиянение. Прихваната под раменете, отпусната назад ти ми даваш всичко от себе си - да бъде покрито с дъха ми. Ръцете ми постепенно освобождават място за нови целувки. Събличащи ръце! Бавно, неусетно, едва доловимо. Нощния хлад докосва кожата ти, слива се с дъха от гърдите ми, а в тях бушува любов. Все още си унесена в прегръдката ми, все още си упоена от целувките, все още си с полуотворени и жадни устни... Ние сме извън времето и измеренията! Пред нас е вечността. Дишам любов! Издишвам в теб любов, сливаме се ... В тази целувка вече се усеща нещо ново, изгарящо, трескаво. Залива ме нежността на твоите ръце и мека топлина се разлива по цялото ми тяло! Улавям всяка извивка и прешленче на гръбчето ти, опивам се от меката топлина на кръстчето, корема, освободените гърди. Искра, пламък, огън, пожар, който ни изпълва изцяло, сгрява кръвта. Кипеж! Само за миг улавям пламъка на очите ти - изгарящи с топлината си, обичащи и искащи. Очи, които казват без думи "Искам те"! Устни, останали без дъх прошепват две думички - "Искам те!", ръцете говорят на езика на любовта и казват "Искам те".
Зов... И докато палавите езичета си играят, докато дишаме любовта си ръката ми се спуска по коленете ти, иска да усети меката топлина на най-красивите крака, които някога са "виждали" и докосвали. Усещам трепване... топлина, стискаш за миг с колене пръстчетата ми и после постепенно се успокояваш, доверяваш се на ласките им, на нежността и на желанието им. Нежно-палави, меко-галещи, търсещи и намиращи... Ръката се плъзга и обгръща коляното, живата топлина от тези колене се е предала на ръцете, а от там на цялото тяло. Плъзгащата мекота и топлина достига по вътрешната част на това нежно краче до място, което те наелектризира... Усещам и по целувката, как тези пръстчета са се докоснали сякаш до една струна, която те разлюлява изцяло. Изгарящия ти дъх да се слива с моя в гърдите ми. Учестено дишане и дори докосването на гърдите ти - мека бяла топлина, нежно кадифено докосване. Шепот. Зов. "Искам те!" Думи, доловими само със сърцето и душата...
Зов... Нежност и страст! Останала си само с едно нежно бижу-украшение... ( и има защо... ) Прегръщам те нежно, повдигам те - лека си, ефирно-звездна, и те понасям в танц под звуците на галактическата музика. Стъпка по стъпка... неусетно се приближавам към голямото, мамещо ни с топлината легло. Някъде в пространството, в една цветно-ухаеща градина. Леко те оставям в него, завивам те с уханието на хризантемите и светлината на хилядите слънца. До теб съм! Сега вече няма прегради за целувките ми, за ласките на ръцете и за докосването и опиянението - всичко се слива в една целувка - целувка на телата ни. А ти просто лежиш бездиханна, отдадена на музиката на любовта, която се излъчва от пръстчета, от устни, от трепета на самото тяло... Усещаш, как се къпеш в ласките, извиваш се, за да бъде докоснато и целунато всяко местенце, извиваш се в трепетно очакване с жадно за ласки тяло, извиваш се... Устните ми са били и на вратлето ти, бяха и на коляното и на извивката зад него, докоснаха глезена ти, коремчето, играха си с бялата топлина на гърдите ти, с мамещата топлина на бедрата ... Ухание и бяла топлина. Светлина. Светкавица. Ласките те изпълват и ти се отпускаш изцяло на тази сатенена, опияняваща и изпълваща те целувка. Галещо и палаво, нежно и проникващо, меко и страстно. "Искам те!" Това е шепот, идващ от звездната шир на две очи. Светлината е изпълнила мрака и музиката на "Титаник" звучи в нас, а прозорците са се запотили от страстта и по тях остават следи пръстчетата ни... Зов! Любовен порив! Вълни на любов. Люлка. Целуващо сливане. Плуваме в морето, носим се по вълните, нагоре и надолу, напред и назад. Люлката на любовта и танца на звездите се сливат в едно, ухание на цветя и на парфюм, светлинна феерия. Безвремие! В тишината се чува само чудния бяг на две сърца, слети в един любовен импулс. Препускащи. Пулсиращи.
Уханието на любов е доминиращо.
Пространство, нови измерения, звезден огън, страст...
Пленителна звездна музика, неуловими от сетивата думи ...
Ти, мила, обич, нежност, момиче, любов, цвете...
Отпуснала главица на моето рамо, унесено-заспиваща, ефирно-лека, притихнала, сгушена. Щастието искри от нас. От две тела! Обвити от сатена на любовта!
Извънвремие.
Вечност...
Любов!