автор: salwia

Все някога ще разбера
колко нося
в шепите си празни..
..Пещерата ми е
временно убежище,
а номерът,че вярвам
в неслучайности.
Писмата адресирам
до дърветата,
а пиедесталите им
ми устройват пикници
скрити в проходилка на тревичка
със паяче заплетено
в косите й.
За птиците съм
денонощна гара
и позволявам да
кълват очите ми.
Прочистват хаоса..
Душата ми-дете сънува
приказка прастара,
за златната река
и за момиче...