автор: lordly

Грешката в заглавието си е умишлена. Даже много е миш(с)лена, щото този разказ е писан на другия ден.
Били сте на коктейл, нали? Няма начин да не сте били, защото сега банкети вече няма. Ама питали ли сте се, защо едното е коктейл, пък другото банкет? Ей сега ще се опитам да го разясня, не заради вас, а заради самия себе си. Пък дано накрая, грешката в заглавието да ми се вижда по малко вярна!

*
В началото, за да изравним смисъла на прочетеното със смисъла на написаното ще трябва да уточним понятията. Това е защото не мога да ви извадя един банкет, например, от джоба си и да ви кажа, „на, ето това е банкет”.
„Банкетът” е нещо масово, защото се седи на маси. То и от там му иде името: ”банка”, по нашенски означава маса. „Кет”, не иде от това, че на масата трябва да се е качила дългокраката Кета, а от това, че банкетите се правеха в някой кът, т.е. на закътано място, та после да не ни разправят тук и там, кои какво е правил на банкета.
„Кок-тейл” е английска думичка, както всичко напоследък. За „кок” в речниците ще намерите много значения, но в случая става дума за петел. „Тейл” пък иде от пера. Та значи коктейла е петльови пера. И как няма да е, като всеки отива там, за да се изперчи. Най се перчат мацките, но повече от тях май се перчат шефовете. Нали те са петлите в службата и на коктейла, ама в къщи друг им яха кокошките. Та, те откриват коктейла и настава една блъсканица за храна и пиене, че ако се размине само с едно настъпено ухо, всичко ще му е наред на коктейла.
На коктейла най-важна е стратегията. Затова следва да се огледа публиката, и ако преобладават гологърбите, първо ще трябва да се заредиш с ядене, ако пък са повече вратовръзковците нареждаш се няколко пъти за пиячка. Добре е да си скриеш, я кокоша кълка, я чашка-две, но не е сигурно че после ще си ги намериш, защото всичко живо вече ходи по коктейли и скришните места се знаят.
Като второ, ще е добре да се намери маса. То не е маса, а масичка, най често кръгла и на нея няма място нито за чаши, нито за чинии, но това ти дава предимство, да си седиш и чакаш посетители, а не да обикаляш по чуждите масички. Като казах „седиш”, не си мислете че там може да подложиш нещо под задните си части: седиш си прав и толкоз.
Третото, не по малко важно правило е да застанеш с лице към светлината, ако искаш утре да излезеш на страниците на светските хроники. Това, поне в началото, защото после може и да не ставаш за снимки, особено ако си се загледал в пазвата на секретарката на шефа и вратовръзката ти е на гърба.
Най-добре е на коктейла само да кимаш и да се усмихваш, щото я си казал нещо, я на другия ден са те „привикали на килимчето”, пък може и да ти сменят табелката на кабинета.
От коктейл можеш да си тръгнеш по три начина:
а) тихомълком да се измъкнеш и да идеш при „пухито”, докато уж си на коктейла;
б) да се измъкнете по единично с колежката от ксерокса;
в) да използваш за подкрепа рамото на мушморока, който утре на всички ще разкаже какви си ги приказвал и натворил.
И в трита случая, като се събудиш ще ти е кофти, не за друго, ами щото бил си на кофтейл.