Коледно-новогодишно, по зададена тема
Пухкав захарен памук
зимният ветрец заприда.
Щом снегът е вече тук –
Новата година иде.
И сред веселия шум
на камбанки и звънчета
днес по хлъзгавия друм
слиза шарена карета .
Бързо пъстрата шейна
по пъртината се спуска,
седнал в нея, хей го, на,
старец белобрад препуска.
- Кой си, дядо - искам аз
името ти да узная –
Коледа, или пък Мраз...
Ох, обърках се накрая.
Старецът пред мене спря
изпод вежди ме погледна:
- Имам много имена,
ти кое си чул последно?
Пер Ноел съм във Париж,
Дед Мороз пък във Русия...
Лесно ще ме различиш
по червената носия,
по измръзналия нос,
по брадата побеляла,
къдравия алаброс,
и най-вече – по чувала.
Санта Клаус, Николай –
както искаш ме наричай,
но едно помни и знай -
че децата аз обичам.
Хо-хо-хо – щастлив, засмян,
тук пристигам всяка зима,
та за всеки малчуган
куп подаръци да има!