автор: galenaGV

Кого ли пак настъпих по мазола –
небето бяло с бялото ме гледа,
не вярва, че с една душа на голо
се мъдря сред Светата му подредба.
Отвънка благославят коледари,
а вътре в мене - страх на ледни буци.
Мечтите ми са вече много стари –
дано ги подмладят деца и внуци.
Животът на замръзване отива,
но Коледа, щом чука на вратата,
би трябвало нощта да е красива,
да бъде тиха и да бъде свята.
Би трябвало светът да е на топло,
но всъщност той отдавна си студува,
и всяко раждане си е самотно,
и тишината в тази нощ се чува –
тя също като пуканка е бяла
и точно като орех костелива.
Посрещането всъщност е раздяла,
и все по-разделена си заспивам.
Но в тази нощ поне се топля с бъдник –
той всички болки като бяла пряспа
ще ги стопи. И може да се сбъдне
от тиква да направя и каляска.
И дявол да ме впрегне най-накрая,
да ми изцежда въздух през юздите,
а ако не се върна - да се знае,
че и за мен е имало спасител.