Беляза ме съдбата и не ме подмина.
През изпитания трудни аз да мина.
Плахо и неуверено стъпвах на пръсти,
а някой подло зад гърбат ме мъсти.
Раздавах без да ми се свиди щедро.
Но никой не пожела да ме погледне ведро.
Бях готова да дам и последната си стотинка в джоба.
Но всеки ме поглеждаше със завист и злоба.
Така ме беляза съдбата пъстра.
Всеки ден да получавам удар през кръста.
Такава съм си в моята кожа
Не се научех да бъда лоша.
Но това ми е Божи урок.
Който няма гаранция и срок.
Нека злобата в любов да превръщам,
защото–" рано или късно всичко се връща".