автор: krasinka

Снегът покри дървета,къщи и пейки бели,
а едно детенце с пръсти посинели
по булеварда тъжно мина
и се спря пред цветната витрина.

Играчките красиви бяха всички
и му намигаха със палави очички.
А малкото дете горкото
с интерес се взираше в стъклото.

И детските мечти се заиграха.
Едни от други по–големи бяха.
В сърцето на това малко съкровище
нямаше кой да наднича
и нямаше майка,която да обича.

Очите му станаха натъжени,
а мечтите пропилени.
Там под зелената елхичка тази зима,
подарък за него едва ли ще има?

Но,все пак по Коледа се раждат чудесата.
Нека си отворим широко сърцата!
Да бъдем добри и всеотдайни към всички
и да стоплим с любов тези малки ръчички.

Нека да дарим топлина и обич на децата!
Нека усмивки да греят по лицата!
Нека доброто с любов съградиме!
С вяра и любов на пред да вървиме!