автор: DAIK

„„Длъжен си да бъдеш тук,
наковалня или чук”
Гьоте”
Г. Димитров

Животът ти – прашинка във окото на Ковача.
Пази го от мръсните сълзи и онзи смях
на наковалнята, която вижда
как чукът отскача.
В жаравата на всеки страх
стоманеният къс омеква
-понеже със закони е белязан.
И кой
с какво,
върху какво,
ще изкове от него-
все ще е желязо.
Ти сам ще го решиш.
Нима на някого си длъжен
за правото да бъдеш прав и да грешиш?

Когато от метафори ни писне – макар и безупречни,
когато станеме човеци –каквото и да значи,
тогава само с теб ще бъдем вечни,
встрани от наковални, чукове
... и от ковачи.