автор: Sluchaina

В един стар и прашен магазин, в който Коледния дух не бе стъпвал отдавна, цареше мрачно оживление.
Хора сновяха с намръщени лица напред назад и опаковаха всичко. От вчера вечерта собственика беше загубил помещението и днес местеше стоката си. „Антикварен магазин”- това пишеше над вратата му на красиво изрисуван надпис със завъртулки по буквите. Книги, картини, пушки и сувенири, какви ли не предмети имаше в магазина. В единия край точно под прозореца имаше дори легло. Продавача докосваше с любов предметите и ги опаковаше един по един така все едно се разделя с тях завинаги.
- Къде ви местят – попита Стария прозорец, строените под него стенни часовници облечени в новите си кашони.
- Не знаем. Двете кресла отпред, казаха, че ще е в нова бяла стая в търговски център. Няма да е по-хубаво от тук, а и светлината ще погуби повечето от нас, но какво да сторим
- Толкова свикнах с вас и с миризмата ви…а сега не знам какво ще правя
- Ще дойде нова стока и тебе може да подменят, ама това е, новото се налага. Няма място за отживелици.
- Не е така, иначе никоя от вас, стари непотребни вещи, нямаше да бъде потърсена. Не е, защото хората оценяват красотата на миналото и искат да го запазят за да запазят духа му. Помните ли табуретката, чиито крак бе пострадал в пожар? Нея я взе един младеж, който запази вида й, но я направи здрава и красива, за да я подари на любимата си. Понякога старите вещи носят и предават любов.
- Ама, че си глупав – каза бавно Огледалото с красива резбована рамка- вещите са вещи, те нищо не носят. Младежа просто отгатна какво би зарадвало любимата му. Ние сме само средството.
Точно в този момент единия от работниците извика ужасено и съжалението в гласа му накара вещите да изтръпнат. Беше отместил голям чувал с книги и зад него се показа смачкана картонена кутия, чиито капак бе хлътнал навътре.
- Не знам какво има вътре шефе – говореше бързо работника – Кутията изглежда скъпа, била е лъскава на времето и е изрисувана с рози. Дано не съм счупил нещо ценно. Много съжалявам, но нямаше как да знам, че е там
- Тук всичко е ценно, поне за мен – каза замислено продавача и махна с ръка. Приближи се с натежали стъпки и бавно посегна към кутията.
Вещите се стаиха и впериха поглед в капака. От кутията продавача извади малка коледна играчка – ангелче. Всички вещи в стаята си спомниха Коледата, в която Ангелчето за пръв път завъртя златните си крилца на елхата. Беше една от първите Коледи в магазина. Надеждата за добро светна в ярките му крилца и всички го усетиха. Това навремето…дали сега тази малка коледна играчка можеше да върне надеждата у тях? Всеки потъна в своите си мисли. Часовниците си спомниха, как са отброявали дванайсетия час и всички за ги смятали за важни. Книгите се заразпитваха една друга, коя от тях носи коледно послание за подарък. Дори надменното огледало си спомни, как елхата се отразяваше в него с цялата си красота. Само Стария прозорец стоеше притихнал. Изглеждаше като закован, а няма нищо по-тъжно от закован прозорец. В следващия миг изстена влюбено и всички видяха как въздиша по играчката.
- Нямали сме чувства – каза тихичко една пудриера подредена на масичка пред огледалото и незабележимо го стрелна с порцелановите си очи.
В целия магазин въздуха се нагнети от емоции, хората ги попиха и всеки вечерта ги занесе у дома си. Понякога една малка коледна играчка може да ни върне половината свят.