автор: mariniki

По сребърна нишка
се връщам назад
пак към топлия бряг
на реката,
търкулва сълзица
забравена
споменът мил
от очите на мама.
И сняг завалява
пак сребърно бял
от косите на баба,
край печката
топло ухае ошав
и на коледна
прясна погача,
а тати приседнал,
в ръцете му… аз,
в слепоочия бели
се скривам
и трупа се болка,
и нежност, и страх,
и нахлува
в душата ми зима.
Потеглям отново
през спомена жив
на реката
от топлия бряг
и пъртина проправям
напред към сега,
а в косите ми рони се
сребърен сняг…