автор: ringo

Поет-лирик от мен не ще да стане.
Във прозата не ме търсете също.
Със драмата тепърва да се хвана
е като да вляза в непозната къща.

Решил съм сатирата да прегърна,
перото си в сълзите ни ще топя.
Недъзите в мишена ще превърна,
на гузни съвести недраг ще тропам!

Че обществото бъкано е с грешки
и трябва те със пръст да се показват.
Едни от тях невинни са - човешки,
но другите - законите погазват.

А сатирикът именно е този
и хората от него го очакват.
Животът му не е "цветя и рози",
но носи кръста и не се оплаква.

И трябва надълбоко да се гмурнеш
недъзите за гушата да хванеш.
Макар, че времето е още бурно
и може ти без пръстче да останеш!

И пак в съня си неспокоен ти си
на истината верен, предан воин,
дори във труден час не ще помислиш
да изоставиш поста си достоен.

И ако аз сега не го направя,
и ако ти не го направиш също,
как грешките си ще поправим
и ще почистим общата ни къща?

Виновникът да не посочиш с пръста,
и сляп, и глух, и ням сега да бъдеш -
ти на честта си твърдо слагаш кръста!
Какви мечти тогава ти ще сбъдваш?...

05.09.2011 г.