автор: krasinka

Да пиша дарба е за мене,
че дошло е чудно време.
Да величая моя Бог свещен.
Да бъде той благословен!
Аз го величая вечно
и го хваля най–сърдечно.
Че възможност Бог ми дал.
Аз да пиша пожелал.

И ето аз така направих.
Химикала не оставих.
И пиша с трепет и вълнение.
С желание и вдъхновение.

Че каквото пиша аз,
дело е на моя Спас.
Думите ми той избира
и във стихче ги събирам.

Толкова съм възхитена,
че на бог съм посветена?
И да пиша продължавам
Бога мой да възхвалявам.

Мислите мои той подрежда
и ги в листа бял нарежда.
Всяка дума,всеки ред
във един красив куплет.

Както моя верен Спас
и това желая аз.
Да пиша с любов безкрайна,
предана и всеотдайна.

Че Бог посял е в мене зрънце,
да расте на топло слънце.
а семенцето плод да дава
за Христовата прослава.

За дарбата моя благодаря ти Христе!
величая те Боже със цяло сърце!
Че ти ми даде възможност велика.
Да пиша за тебе в моята книга.