автор: lordly

Катализаторът не е само част от ауспуха, която ако ти липсва плащаш по-висок данък, но преди всичко е вещество при добавянето на което се ускорява химичната реакция и се съкращава времето, за което протичат процесите. Това не го изтеглих от Уикипедия-та, а си го знам от Маламка.

Трябва да е бил голям майтапчия баща й за да я кръсти Маламка, но ако не ми вярвате, питайте Митьо Семето, че нашата учителка по химия се казваше така. Той, може би ще се сети и за фамилията й. Семето сигурно ще се похвали и как ме подведе, та гръмнах една капсула в часа по химия и Маламка счупи четири спиртника в стената, докато успее да ме уцели с петия и можете да му вярвате, защото още имам белег от него, не от Семето, а от спиртника. Той обаче едва ли ще се сети за следната история, защото него час Маламка го беше «пуснала в отсъствие». Как тъй ли, сега ще разберете:

*
По онези времена, образователната система включваше и институцията на инспектора. Ние си го представяхме като едно чудовище, което не закача учениците, но се храни с учители. Като чуеха за него, даскалите губеха ума и дума, прибираха бойната тояга, която от време на време използваха и като показалка, и седмици наред ни караха да зубрим един и същ урок.
Едно такова чудовище щеше да ни инспектира в часа по химия, та поради тази причина вече втора седмица Маламка ни провеждаше репетиции по урока «Катализа». Репетициите започваха с хорово изпълнение на поздрава «Добър ден другарю инспектор», настройка на концентрацията с показалката, повторение на раздадените на листчета отговори и завършваше с втора хорова проява, този път по-краткото – «Довиждане».
Ще речете – «проста работа», ама не е така. Един път Станка-дебелата, няма да стане в синхрон, втори път Васко-прасето ще събори стола, а Митьо Семето, от зевзеклък ли, от що ли, така и не искаше да си запомни изречението и след няколкократна среща с показалката, успя да си издейства извинено отсъствие за «страшния час».
И така, в деня «Х» всичко си тръгна по програмата. Справихме се перфектно с встъпителното хорово изпълнение, смести се инспектора до Станка-дебелата на последната банка, казахме си текстове от листчетата и дойде ред Маламка да демонстрира действието на катализатора.
Първо химичкита показа, как две капки безцветна течност, добавени в епруветка със син химикал, за 3 минути по хронометър превърнаха разтвора в червен. След като обясни, че само една капка от катализатор, ще съкрати процеса на почервеняването до 1 минута, Маламка с вещината на факир забърка сместа и пусна хронометъра.
Мина минутата и хронометъра взе да наближава две, но вместо епруветката, взе да почервенява Маламка. И точно, когато очаквахме чудовището да скочи и да я изяде, тя плюна в епруветката и разтвора порозовя. Така в присъствието на инспектор, тя не само ни демонстрира каталитичните качества на слюнката при химични реакции, но ни накара да погледнем по друг начин на плюенето въобще.
Аз например, доскоро си мислех, че като плюнеш по някой, той се изчервява, но има едни уж божии създания, които въобще не реагират на този катализатор. Т.е., реагират, но по един начин, за който Маламка нищо не ни каза: катализаторът им действа като пролетен дъждец и те си крепнат, убежденията и партиите си сменят, но все те ни крадът и управляват.
*
* *
- Да, прави сте и той е от тях...