Клетката ми е
от вити артерии
на вярно сърце:
летя, но не отлитам.
Полетът ми е
с молитвено към Бога
устремен дух-разум:
насочен, но без посока.
Кацам все едно къде
посреща ме в полунощ
изгряващо слънце
полудяло от очакване.
Чакам времето да спре
смутено насред мегдана
и да напие менците
на майка-първескиня.
Нося спомена за утре
в звездни кастанети
а "Рапсодия в синьо" е
моя любим скафандър.
Компас ми е само
Северното сияние в
южняшкия темперамент:
за теб ще изтанцувам
РУМБА ЗАД РЕШЕТКИТЕ
докато Млечният Път
в твоята мандра се влива...
РАПСОДИЯ В СИНЬО