автор: desert_inrose

Кажи ми, как да те обичам – ти си вятър.
Безплътен си ми, как да те прегърна...
Мога само стъпките си да пилея кратерно*
с надеждата, че удвоени ще ги върнеш...
С надеждата, че утре ще прошепнеш
на Утрото как тайно си надничал,
(както дете разкрива вещерство,)
когато теснолюбието си събличам...
С надеждата, че Утрото ще ми разкаже
за усмивката и ведрия ти поглед:
“Ето, и писмо за теб ми даде –
виж гълъба на светлия прозорец.”
Как, кажи, така да те обичам,
през бронята на чуждата си воля...
Колкото и пъти да надничаш,
не ще намериш любовта по-гола.
Тук събличам ти я, непотайно.
И в кръг ще ѝ залостя пак крилете –
еднорозите подкови нямат, но...
по това се отличават от конете.
Както те обичам, да, политаш,..
и пропадаш после ниско под земята.
Знаеш - да ти пазя тихо искам...
Как да стигна Мохамед и планината...
Както те обичам, в болка страдат
сърцата ни – удавници окървавени.
Молитва носят: ‘Колко ни остава и
ще има ли животът продължение...’



-----------------------------
*кратер – 1./гърлото на активен или застинал вулкан; 2./ударен кратер - понижение на повърхността на небесно тяло, възникнало в резултат на удар с по-малък обект; 3./античен съд за смесване на вино и вода; 4./съзвездието Чаша, чието латинско име е Crater