автор: Marisiema

Тих ветрец разнася златни листи,
леко гали белите брези.
Кара те да тръпнеш и да мислиш
за изминалите топли дни.

Колко цветове са по листата!
Чудо на природата - Земя!
Таз палитра с цветовете на дъгата
никой със ръка не би създал.

Ето, кървав лист напуска тъжно
мястото си горе, на върха.
Горд, красив и сочен - днес посърна
и завинаги, завинаги умря.

Той умря, но сила ще натрупа
в мощна гръд пак майката Земя
и напролет пак ще блесне с купол -
нови листи, свежест и цветя.

Но преди това ще ни зарадва
с нежните елмази на снега,
с бялата премяна, с въздух от кристали,
в зимни нощи, вятър и мъгла.

За да буйне после таз премяна
от зелени клони, пролетни цветя -
срамежливи, скромни и засмяни:
сини, жълти, с нежна белота.

Не тъгувай днес, сърце човешко!
Нова пролет чакай и мечтай!
А и лятото ще е горещо.
Радвай се на този земен рай.