автор: Hunterszone

Нещо винаги липсва. И винаги има нещо в повече. И то не е във времето, в което живеем, не е дори в самите нас – то е наоколо и навсякъде; не толкова усезаемо, колкото непреодолимо...
1.

Беше 7-ми август и залезът все още пламтеше с онзи красив летен отенък, който олекотява душата както нищо друго. От покривите на кооперациите се издигаше приятна омара, която задушаваше мрачните мисли, надвиснали над градския делник. Двамата седяха на пейката прегърнати, опрели главите си една в друга. Не правеха нищо, не се нуждаеха от нищо и никого, не бързаха за никъде. Просто така си седяха и наблюдаваха лилаво-червения спектър на пречупващата се във въздуха светлина. Момичето въздъхна и още по-силно притисна тялото си в това на момчето до себе си. Той почуства кожата й мека и ароматна, с дъх на липа. Усети сладък вкус в устата си и я целуна. Сплетоха дланите си и момичето нежно прошепна нещо в ухото на приятеля си. Станаха от пейката и тръгнаха по тротоара, който се ширеше по протежението на улицата. В същия момент черно БМВ с поръчков регистрационен номер потегли от паркинга пред входа на блока, движейки се паралелно с младата двойка. Младежите не забелязаха нищо необичайно в първия момент, но резкият дрезгав глас на пътника до шофора накара двамата да потреперят:

- Момче, знаеш ли къде се намира бл. 40? – на развален български попита той.

В първия момент тийнейджърът не можа да се сети, но след като се окопити, успя да упъти съмнителните типове.

- Здраво! – отвърна мъжът и с едно движение вдигна стъклото на автомобила.
Беше сърбин, член на Земунския клан. Бригадата идваше на посещение при свой стар познайник, доскорошен наркобос от по-нисък ранг, който контролираше доставките и разпространението на амфетамини в няколко столични квартала. Последната сръбска ,,пратка’’ беше задържана на границата, в резултат на което западните ни съседи бяха загубили около 200 000 евро. Сега имаха намерение да си потърсят парите от своя бизнес партньор; или да осребрят живота му, ако се наложи.

* * *

Жоро и Никол, както се казваха младежите, завиха зад чупката на блока (масивна сграда, връх в социалистическата строителна мисъл, устояла на ударите на времето и политическите промени далеч по-успешно, отколкото немалка част от нейните обитатели) и се насочиха към площадката във вътрешността на близката детска градина. Сега бе лято и масово малчуганите бяха на почивка със семействата си, което пък от своя страна предоставяше на влюбените двойки място за романтични преживявания и сексуални подвизи.

- Вярваш ли ми, че това е най-хубавото лято, което някога съм имала? – попита Никол и погледна Жоро право в зелените му очи. Под светлината на уличната лампа те приличаха на два скъпоценни камъка, които пронизваха със своя блясък и чистота. Последва дълга целувка, която остави и двамата без дъх. Наоколо нямаше никой. Жоро извади от джоба си контрацептив и заведе Никол под козирката на сградата, където мракът се бе установил, гарантирайки абсолютна конфиденциалност. Двамата се отпуснаха на тревата и нещата приеха своя естествен ход. Двадесет минути по-късно момичето и момчето се любуваха на звездите и пушеха най-сладката си цигара за вечерта. Беше станало полунощ.

2.

- Къде са парите, българче? - изсумтя един от сръбските бабаити и вкара як тупаник в корема на българската мутра. Вторият се свлече на пода без въздух и вероятно – със спукан далак. Биячът се казваше Желко. Беше активен участник в боевете в Косово през 90-те години, отявлен привърженик на идеите на Слободан Милошевич, свързани етническото прочистване на населението в бивша Югославия. След войната скоропостижно се уволни от сръбската армия, останал с горчивото убеждение, че тъпите американски копелета, с тяхната пехота и изтребители, са виновни за тежкото положение на страната му. Чувстваше се предаден и недооценен от една страна, от друга – бедността го притискаше като в менгеме. Така, комбинирайки познанията си за водене на военни действия и ръкопашен бой с вроденото си безстрашие и любов към риска, Желко намери опора в момчетата от клана. Започна с няколко рекета и побойща, а първото поръчково убийство укрепи позициите му в групата. Сега ръководеше операцията по транспортирането на наркотиците към България, където тамошните мафиоти трябваше да пласират една част от стоката на местния пазар, а друга да пренасочат към Западна Европа и Средиземноморието. Работата изглеждаше опечена, докато не се установи, че ще има проблем с преминаването през Калотина. Митничарят, поставено лице, който щеше да осигури ескорта на тира през границата, внезапно беше сменен от свой колега по разпореждане на шефа на Митническа полиция. Всичко се случи толкова ненадейно, че информацията още не беше достигнала до сръбската клика, когато белезниците щракнаха около китките на шофьора и десетките пакети с дрога бяха иззети от антимафиотите.

- В момента не са у мен, хората с които работя, казаха, че няма да платят за провалена доставка.
- Тогава ти ще платиш с живота си, мръсно животно! – каза Горан, друг нелицеприятен субект, чиято физиономия беше белязана с множество резки от нож, и понечи да забие ритник в главата на българина.
- Спри веднага! – изкрещя му Желко и агресорът временно се укроти.
- Не сме тук да те ликвидираме, а да отправим послание към приятелчетата ти. Твоята групировка трябва да направи каквото е нужно, за да си върне обратно дрогата. Иначе всички изгаряме. Но междувременно си искаме парите.

Българинът правилно схвана посланието и звънна няколко телефона. На следващата сутрин министърът на вътрешните работи направи изявление съвместно с шефа на Митническа полиция, в което двамата благодариха на митническите екипи за добре свършената работа и висок професионализъм, а в това време в средите на родния ъндърграунд обмисляха варианти за справяне с проблема. И макар сърбите да бяха оставили жив българския координатор, въпреки 1-ят пръст по-малко, който се оказа цената на провалената сделка, то хората над него бяха бесни; рано на следващата сутрин трупът му беше разчленен и извозен до Витоша, където частите на тялото му бяха скрити на различни места в планината. Късметът му беше изневерил – за пръв и последен в път в кратката му кариера на добре устроен съмнителен местен големец.