автор: Jenia

Как съвестно ми е да те събудя,
бонбонке моя, мое бяло цвете!
Ще те погледам няколко секунди…
как минаха минути не усетих…

Русалчица с памучена опашка
във спалното чувалче сладко дреме,
усмихва се, сънува пепеляшки…
за принцовете още има време!

Но някой ден… сега е уж далече…
е, хайде, без лирични отклонения!
Събуждай ми се, мъничко човече,
на две годинки, но със задължения!

Лети цял ден, намирай вдъхновение,
бъди във твойта приказка принцеса.
За всичко имаш време, много време,
сега е всичко лесно, много лесно…

Денят е миг, търкулна се след малко,
а този миг за теб е вечност цяла…
Сънят ти е в чувалчето, русалке,
в морето синьо той е лодка бяла.