автор: nikoi

Сърцето ми е жилав лабиринт,
из който се разхождат минотаври.
Напразно крача, закачила бинт
на входа, разположен водоравно.
Отвесната ми съвест ми тежи -
дамоклиево виснала на косъм,
поизтънял от многото лъжи,
че в себе си едната Троя нося.
Горгона спи, изпила съвестта,
която ще й стигне денонощие.
Събуждайки се, ще прозре света ми-
ще вкамени надеждата за прошка.
От зъбите на дракон ще покълнат
воюващите с мене седем гряха.
Ще победят. И аз ще им изпълня
желание за златно руно някакво.
Сърцето ми е жилав лабиринт
и гробница за щастия безименни.
Доброто е добре разказан мит,
облякъл в слънце най-необяснимото.