автор: rupel

Къде се шмугнаха големите величия?
Не искат ли тамян да им кадиме пак?
Вървя си аз по своя път, в посока ничия,
и влача тежко, уморено, крак след крак.

А те, притулени в неонови реклами,
отново ми намигат с блеснали лица.
Не мога да повярвам – гасне младостта ми,
а тяхната изгрява с толкова слънца!

Сменили козината, нрава не сменили,
те правят нови, нови дупки моя джоб...
И пак ме блъсва оня вятър непосилен –
бушува в мен, възкръсва, в мен е Дон Кихот!

Аз нося на гърба си техните уроци.
Не ми е вече ни до сълзи, ни до смях.
Предчувствам аз,
че мойта днешна безработица
ще стане утре страшна работа за тях!