автор: secret_rose

Когато философски си затръгва
най-старата любов, присядам с нея.
Не й говоря, че за мен е първа
или последна. Или не старее.
Попивам с поглед тежките й бръчки
и с мисъл я докосвам по страните.
Отмина времето, когато мъчно
разделяхме се без да я попитаме.
И зная, че далеч от мене млада
ще оживее. А до мен - очите му
ще помнят, че до пътник се присяда.
И че макар и пътник, я обичахме.