автор: lordly

Каръкат само е за хората, знаеше от баба си това и ходеше си най-доволен охлюва, от тук до там и от там до тук, със собствената си къщурка и с рога. Дали завиждаше на своите братчеди? Ми те голи са, а и остават винаги следа, но това са техни си проблеми, важното е да си имаш къщичка.

*

Горните мисли, рядко вълнуваха Охлю-бохлю, а когато го спохождаха, той с радост си припяваше любимата песничка „тра-ла-ла, тра-ла-ла, къщичката ми е на крака”. И защо ли да се притеснява, кумчо-вълчо му е френд, с лисаната комбина са в гората, а лъвът...кой го е виждал, май остана само в приказките на баба му.
Тук теорията на охлюва би трябвало да свърши, или да се повтаря веч, но на Охлю-бохлю се прииска да подмине „там”, да има си басейн даже, а защо не и катамаран. Примъкна се до кумчо-вълчо, а на лисаната подложи динена кора и тъй понеже охлювите си търпяха, се сдоби с катамаран.
Оглежда той катамаранът, голямо нещо и с две корита, ама морето де го, наоколо само охлюви и тук там трева. Поне да бяха тук братчедите, та по тяхната следа, все някак можеше да се притика, катамаранът до вода.
„Карък” – си каза Охлю–бохлю и към кумчо-вълчо запълзя.