автор: atiragram

Пясъчето усеща ли радост –
частица от духа на кристала е?!
И усеща ли скръб
от нарушеното му сътворение като цяло?!

В миниатюрната му формица
какво ли стаено е?!...

Тревата усеща ли радост –
“изумрудено” устремена към светлината е!
И усеща ли скръб
от безпардонието и тежестта на ходилата ни?!
В крехкото й стебълце
какво ли стаено е?!...

Цветето усеща ли радост
от “завършека” на своето търпение?!
И усеща ли скръб –
когато отнемат прекрасното му творение?
В “осакатеното” му телце
какво ли стаено е?!...

Дървото усеща ли радост
от копнежа любовен на корените?!
И усеща ли скръб –
ако човекът отсича му клоните?
В неговото безмълвие
какво ли стаено е?!...

Кучето усеща ли радост
от галенето нежно на ръцете ми?!
И усеща ли скръб
от словата ми недоволни и гневни?
В различното му лаене
какво ли стаено е?!...

Птицата усеща ли радост –
домът й от слама и кал е?!
И усеща ли скръб –
ако някое от малките й загива?
В нейното тревожно летене
какво ли стаено е?!...

Земята усеща ли радост
от добрите ни дела и от всяко веселие?!
И усеща ли скръб
от безобразията ни и от всяко насилие?
В нейната огнена Същност
какво ли стаено е?!...

Небесата усещат ли радост
от устрема ни земен
към Съвършените Светлина и Любов?!
И усещат ли скръб
от сенките на злото, неверието и мрака?!
Там, в Дълбината Дълбинна, какво ли стаено е?!...

А аз?... Усещам ли радостта на всичко Това
(нали в Единство присъстваме),
и усещам ли скръбта –
макар “окована” от собствените си ум, разум и плът?!...
И в моите “непробудени” тела
нали святост стаена е..., а не – невежество, пепел и “скрап”?


2009