автор: darkterminal

Понесъл се във тръпнещия ритъм на ездата
Препускащ диво из вселенските покои
Отхвърлил спиращата сила на юздата
Оплел косите си със гривата на вихрогони
Размахващ бронзовия меч на Леонид
Изправил се във старата си сянка
Могъщ боец отмества бавно своя щит
И с вик неистов гълта Тъмнината
Готов да къса даже от плътта си
Със хладен устрем в неговия мрачен ход
Разсипващ в огъня ни от кръвта си
Гради от костите си през реката брод
Със крачките му времето във Лета спира
И бавно в лепкавия черен мрак
Разцепил Феникс тъмните простори
Оставя в Нищото следа от босия си крак

И днес във стъпките Му устремно живеем
А Той с усмивка гледа дребната ни гмеж
Утъпква пътят ни във хода си немеещ
Забързани в безумният ни сив вървеж