автор: boliarkabg

Градът не искаше да се събужда още. Беше късна есен. Съботно дремеше, едва се размърдваше тук и там. Тя отдавна беше напуснала топлото легло, старателно нагласи багаж в сака, мина през банята, тихо облече палтото и излезе. Хвана първото изпречило се такси. Караха по сънените улици и най-малката подробност се запечатваше в главата й. Липсата на движение, пустите тротоари, някоя витрина, голите дървета в кварталните градинки.
Докато търсеха точния паркинг кой знае защо заобяснява на жената шофьор на таксито,че има среща с колега от друг град точно на паркинга,че не му познава колата, че ще ходят на съвещание в планинското село. Лъжеше. Измисляше си смутено, мислеше,че всички подозират тази необичайна среща рано сутринта в събота. Плати и слезе, таксито беше паркирало точно до неговата кола. Той вече идваше към нея. Свети от чистота си помисли тя. Поздравиха се, целунаха се. Познаваха се отскоро, но това им беше станало поздрав още от първата среща.
Багажа настаниха отзад, седнаха. Той я накара да се разположи удобно,провери коланите, а тя за кой ли път се възхити от премерените му движения. Приятно ухаеше на мъжки парфюм,беше гладко избръснат, а сребристите му очила я вълнуваха винаги.
Потеглиха. Към балкана. Бяха се запознали преди пет месеца. Интернетът с трясък навлизаше във всички учреждения, беше интересно. Всеки се учеше да го ползва и естествено търсеше приятели. Точно кой кого откри все още спореха. В началото само поздрави сутрин и вечер, после леки заговорвания, а после и разговори. Чуха се по телефона. Не беше напорист и нахален, но не търпеше откази. Чуха се и не след дълго се срещнаха. Първата среща беше проучваща, нищо особено. След седмица втора, още след седмица трета. Пишеха по-често в интернет, флиртуваха на воля. Харесваха се все повече. На шега един ден тя предложи да се разходят до близко курортно градче за ден. Той настоя да е с преспиване. Уговориха се и ето,че днес пътуваха.
Не им личеше, но се вълнуваха. Годините им не бяха малко. Бяха минали възрастта на любовта както се пееше в песните. Тя беше сама в живота. Така се беше случило.Дори не е дръзвала в най-смелите си планове за бъдеще да помисли за нова връзка. При него нещата бяха по-сложни. С жена си нито живееха заедно, нито разделени. С брака им отдавна беше свършило, но като че никой от двамата нямаше смелост за решителна крачка. Когато увеличиха контактите помежду си се бяха разбрали-просто приятели са. Каквото и да се случи, и двамата не поемат отговорност за бъдеще. Просто такова нямаше. Бяха наясно,че са големи хора и не може да се говори за срещи само на кафе. Изясниха нещата и им беше спокойно.
Планината ги посрещна есенно мека и тиха. Градчето чисто и уютно, по домашному ги приюти в светла къща, с мили възрастни хазяи. Стаята беше прекрасна, паркираха колата, оставиха багажа и тръгнаха по калдъръмените улички.Стари дюкянчета, приветливи кафенета, чисти механички се редяха край тротоарите. Неусетно бяха се хванали за ръце и вървяха освободени от всичко. Говореха си, смееха се, разглеждаха.
Когато седнаха да обядват на терасата в квартирата близостта им беше по-силна, беше им хубаво. Тя го поглеждаше крадешком в очите, но бързо свеждаше погледа си. Харесваше побелелите му коси, тихия глас. Нещо в него стигаше до дъното на душата й, слизаше бавно надолу и стягаше малка топка в корема й. Отдавна не е била с мъж, сигурно е затова, си мислеше тя. Той се шегуваше с нея, ухажваше я леко,но в гласа му се прокрадваха басови нотки на вълнение. Ръцете им уж случайно се докосваха,но не беше случайно. Всичко се надигаше и у двамата, личеше си, едва го сдържаха. Трябваше да влезе за нещо в стаята и мина край него. Как стана не запомни, но той се изправи бавно, хвана ръцете й за китките. Озоваха се лице в лице. Тя се изчерви като малко девойче и понечи да наведе глава надолу. Той изпревари и вдигна брадичката й, сухите му устни покриха нейните. Уж докосване, а бурна, страстна целувка взриви и двамата. Тя се отдръпна смутено, наведе очи. Притесняваше се, наистина се срамуваше. Боже. Каза му. Отдавна не е била с мъж, години, а не е целувана може би десетилетие.
-Нищо, тъкмо случай да се поправи грешката-дрезгаво отвърна той.
Отново я привлече към себе си, този път тя не отдръпна устни, подаде му ги топли и трепетни от очакваното. Той широко ги обхвана, приюти ги, опозна ги бавно и страстно, наслади им се. Закъде беше тръгнала, какво щеше да прави - всичко беше забравено. Той я целуваше, тя несмело му отвръщаше. Нищо не говореха,само се целуваха като ученици.
Когато се прибраха в стаята решиха да не излизат на вечерна разходка. Ще си стоят в къщи, ще си говорят, ще вечерят двамата. Пуснаха музика, запалиха свещта, която той предвидливо беше купил, сложиха червената роза на масата. Това цвете също беше негова идея. Седяха един до друг на дивана, говореха си, държаха се за ръце и се целуваха. Той стана и седна на табуретката срещу нея. Искаше да я гледа в очите. Искаше да гледа усмивката й. Очите й са черни и много го вълнуваха, а усмивката й я преобразяваше цялата. Усмихнеше ли се, пред него заставаше едно младо,мило момиче,понесло в себе си радост, мечти, вяра. Гледаше я в очите, говореха. Какво-никой не знаеше, не помнеше. Просто говореха нещо много важно. Беше сложил ръцете си на бедрата й, нежно ги беше обхванал, а тя цялата тръпнеше от топлината им. После усети горещината на дланите му по-нагоре, ръката му размърда пръсти между бедрата й, сърцето й изхвръкваше, дъхът й спираше, светът се въртеше. Чуваше гласа си като насън. Друго не помнеше. Той нежно притисна тялото й със своето. Ръцете му бяха силни и властни. Не търпяха отказ. Рязко повдигна блузката й. Тя отметна глава назад, изпъна шията си и негалените й гърди се втвърдиха. „Боже-мислеше си тя,-ами ако се изложа, та аз съм жена на години, неправила секс също години, може би нещо не зная или няма да направя както трябва”-мислите потънаха някъде в небитието. Усещаше ръцете му по тялото си, галеше зърната й, целуваше я безспирно, все по-страстно. Целият се изпъваше върху й, мъжката му твърд сама откриваше каквото трябва. Изгаряше я. Виждаше пред очите си лицето й, момичешко и зачервено. Желаеше я до лудост. Искаше, но не можеше да забави страстта си. Сега, сега, не може, иска я, иска я безпаметно, иска я…иска я…иска я…. Лежаха един до друг и не знаеха откога лежат така. Като тийнейджъри били интимни за пръв път. Всеки тръпнеше все още от сладостите на мига и всеки не смееше да погледне другия. Само ръцете им пак бяха сплетени, а телата им все още морни бавно утихваха …Не мислеха, не говореха…
Нощта напредваше, меката светлина на лампата хвърляше красиви сенки върху стените, леглото, телата им. За кой ли път се сливаха и тънеха в омая за кой ли път се галеха и целуваха. Угасваха и пламваха, разгаряха страстта си, опознаваха телата си. Всеки даваше наслада, копнееше за наслада, гореше и изгаряше. Нищо нямаше значение в тази нощ. Нито годините, нито мястото, нито времето. Единствени бяха те двамата. Нейното бяло, малко, гъвкаво тяло, стегнатите за годините й гърди, топлите устни, страстта. Неговите изкусни ръце, силни мускули, нежност и умела любов, мъжко достойнство. Тяхната страст и любов.
Утрото беше бяло и свежо, наситено с любовна нега.
Когато колата ги отнасяше все по-далече от малкото планинско градче и все по-близо до техните големи и шумни градове, любовта им нежно ги гледаше отгоре. Беше разперила големите си криле над тях и им обещаваше много години на щастие. Тогава те не знаеха това. Само все още тръпнеха от силата на отминалата любовна нощ.

Милка Маркова