автор: hixxtam

Посветено

В безпътицата
на един
изгубен ден
те стрещнах.
Фортуна спеше,
нямаше звезди
бе пусто в мен,
...несресано.
Усетих огън,
блясък на искри
над пътя ми
залутан
сред посоките.
И в дом бездомен
топлината скри
тъгата ми
на миналото
в най-дъбокото.
Ръцете ти
живот ми подариха,
любов и болка,
миг преди забравата.
Не се обръщай
тръгвай много тихо...
Сили не ми стигат
за прощаване.