автор: desert_inrose

тъмната сянка на своето ново начало съм
не търси в мен отмора и прохладна утеха

не, не мога с теб и без теб да съм цялостна
и тежи,.. имам илюзии от мен недоснети...

нямам право на рицар под моя прозорец –
косите вълшебни подарих на разбойник

съвестта ми, с целувка събудена, заговори
как неспасен ще е паралелният двойник

поискам ли той да изпълни копнежа ни
да спусне златни коси откъм кулата...
и нека ръждив нож до чернилка отреже ги,
да не пада пред лице, ничие, булото...

не търси в мен утеха, че водиш миражи
непоискани сънища каниш наяве

но къде да се дяна аз, кой ще ми каже
щом и въжето Юдово е прерязано...