автор: bilqna_popova

Разтвори ми пътеките.
Поведи ме нататък.
Нека днес да те кръстя
с ново име – Съдбата.
Потопи ме във Слънцето.
И върви сред тревите.
Не раздавай на другите-
нека аз да съм сита!
И когато от глина
сътвориш Божеството,
нека в плът ми дариш
наш Бог сред живота ни.
Наше топло творение.
И на други не казвай
как детето на вещери
бъдещето предсказва.
Ето, тук сред ядрото
те обгръщам в Безкрая.
Аз се връщам от Ада.
Знам, при тебе е Рая.