автор: esme

Изящно,
нелепо
се търсим
непреглътнали
старите срещи,
утоляваме с тебе
тревоги,
все отлагаме
нашето утро

с поанти

и се крием
с вините си,
в топли дихания
сплели окови,
като бряг
недостигнат
от давещ се ,
чакаме,
нещо си
да не осъмне,
а и двамата знаем,
как краят
завръща се,

като изгрев
с пръсти
на спусъка.