автор: atiragram

В основите си
кулите имат малко камъни,
пирамидите – много,
а дървото – корени!

От какво е моята “основа”,
щом Ветровете ме подхвърлят,
като зрънце от синапово семе...
И ако моят вятър спре
и в земята гладно потъна –
СТРАХ! Корен... ще покълна...
стрък... и някой може да ме стъпче,
дори без да ръзцъфна.
Но... ако вятърът ми спре
над ръбесто гранитен камък –
ще си остана безплодна...

А, може би, нечий влюбен вятър
ще ме отвее. На място, където
опасното и безопастното са едно!...

Абе, що ли не си остана
СЕМЕ... Ветровете си знаят –
кое, за всеки, е най-добро...