Буйна грива развява тревата.
С равномерен, напевен откос
гони лятото есенен вятър.
Няма празници по сенокос.
По ливадите струпани снопи
губят своя последен сезон
и по този неписан закон
не сено са, а празни окопи.
Полегни във окопа до мен.
Тази битка не свикнах да губя.
Сенокосно от теб покосен,
докато още дишам, ще любя.
Още малко остава, нали,
преди сетния дъх да изпусна?
Позволи ми, макар да боли,
да го вдишам от твоите устни.