автор: valchebnica

Над врачанските остри чукари
се дрипеят от вчера мъгли,
а в камината огън запален
жарки въглени къпе в искри.

Тънконогите чаши кристални
се усмихват с очи от пелин.
Няма спомени. Няма носталгия.
Няма избор - светът е един.

Зачертават се стари различия -
жива пропаст отворила паст.
Ставаш ничий. Аз ставам ничия.
А камината - верен компас.

Чак до дъно изпила минутите
тишината рисува разкош.
Боси стъпки. Шептежи дочути.
Вечността ни копнее за нощ.