автор: bilqna_popova

Ще боли още малко.
Още имаме рани.
После те ще зараснат.
Без да бият камбани.
Дрехите ми…прибра ли?
Или раздаде на бедни…
Навикът да заплаквам
беше ли ти потребен?
Пазя кръгла кутия
с коледни захарни сладки.
А вече е друга Коледа…
Съвсем по човешки-
създаваме спомени.
Дълги като живот.
Цветни, силни, истински.
После – тръпнещи, кратки.
Като в рекламите точно-
две четки за зъби в чаша.
Това ли бе любовта ни…
Дали разказвам за нашата?
Неделя е време за Бога.
Предай на светците поздрав.
Аз съм им благодарна.
Въпреки, и заради всичко.
Не забравих, защото не мога.