автор: kotyo

Бяла луна,
         полудяла,
къде да се скрия? –
свети ми.

Луда вълчица,
години линяла –
вия насреща й.

Къде да се скрия? –
               Прозрачно.
И призрачно.
Раздърпана прежда – дъхът ми.

А стихът –
камбана на глухо кънтяла...
Пак пренареждам го.