/в памет на баща ми/
В юнска нощ с крехък ягодов дъх,
когато се любят светулките,
душата ти тръгна..., но път ли е
пътят, по който е тръгнала ?
Не знам и не питам защо
тук някъде нещо очакваме -
от люлка до гроб е едно,
а друго е... щом е неказано.
Ръцете ми вдишват от спомена.
Непоносим е, защото присъства,
а ти ме научи във себе си
да приютявам само отсъствия!
И пак ще мълча от безсилие...
И пак ще е ягодов юни...
Не знам и не искам. Не имам.
Светулките пак ще са влюбени...