Глуха не съм, а не чувам –
От всеки кълн и ген звучи поезия!
Сляпа не съм, а не виждам –
Прекрасното си има съдържания!
От житието вземам ли, вземам –
Дори онова, което ми е непотребно!
Измамно ли, или недостатъчно,
Приоритетите “подреждам” в мене!?
Отмятат се датите ми – безлично,
Монотонно – срамни или без срамни...
Измамно, или егоистично,
Любов и обич са ми недостатъчни...
Устреми, откази, имане, нямане... –
Йерархическа необходимост или – наложени!
Много ли, или малко, е да осмислиш
Един Път, един Живот и една Истина...
акростих - 2008