Метафорите днес ме уморяват
а искам да ти пиша. И ти пиша...
Добре съм. Малко още ми остава.
Живея се, поплаквам... и въздишам.
Понякога се радвам на цветята.
И утрото за тебе ми напомня.
А вечер я прегръщам, самотата си -
прилича на дете, друг път огромна е...
Разхождаме по стари фотографии
очите си. До нас присяда спомен.
В душата ми претрупаните рафтове
писмата ни разгъват, и ги ронят...
и рецитирам стихове, сонети,
и редове, в които се обичаме...
И сядам да ти пиша, мое цвете.
А после си поплаквам, и въздишам.