автор: Liliya

Всичките ми спомени са хубави,
всичките очаквания – светли,
жалко - настоящият миг се губи,
без да бъде лош или приветлив.

Тичам да догоня бъдно щастие
връщам се назад да гушна старо,
старото - от връщане угаснало,
новото – така и негоряло. ..

Чуй ме, миг, какво не чакам само:
Да горя в негова сълза
и да бъда устни върху рамото му.
Ако е възможно, е Сега.