Есента мълчаливо притваря
своя късен безлистен светлик,
вятър в клоните песен повтаря
влязъл в роля на съдник велик,
из кюшетата луди вихрушки
се завихрят, дъжд капе във такт,
от прозорците нанизи крушки
разноцветно рисуват дъга.
Уморено денят си отива,
приютил в прегръдка врабец
и е топла като приказка жива
вечерта до камина с щурец...