автор: sav11

Десетки влажни пръсти,
треперещи ръце и страсти,
с годините се мъчеха да я пленят.
Едни допусна, после съжали.
А нощите потънаха в сълзи.
От своята мъка изкова,
жестока броня, меч и сетива.
Очите ти са като ледени игли.
В душата ти пожар гори.
Но ти си мила и добра.
Зад маска криеш същността.
Разбирам те, не те виня.
Душата трябва да си пази.
Единствена е на света.
И нека злото да не те полази.