автор: midnight_witch

трептя
в несигурни честоти
чакам
спирам
връщам се
постоянно се опитвам да те изтрия
изпадам в безсмислие

мисля те

- спри да ме мислиш

тревогата намотава невидим клуп върху шията ми
после го отпуска
опъва ме
спъвам се
вселенският драскач на сънища
разиграва различни сценарии
с не-особено желан край
но
особено поучителен

свивам се на кълбо
разплитам нервите си и оставам
по безчувствени надкожия

приказка ли?

- тая не е измислена

боли ли те?

- има ли значение?

имаме навици
наивници на средна възраст

вярваме си
от тук до долната земя

после
нахлузвам маската на непукизъм
а парчетата вътре в мен
чакат
една твоя усмивка само