автор: zia

В един момент от този ден
се скрих в отблясък от росата,
усмихнах се и на шега
изпаднах няма, без гримаса.

Смълчан бе моят лик, и блед,
спокорен, равен, недокоснат.
И погледът ми беше лед,
и моят разум - омагьосан.

Това бе моят ден рожден,
денят, наричан "днес" от всички,
когато с поглед съкровен
приветствам цветове и птички.

От този ден, дошъл за мен,
аз всмуквам жизненост и сила,
и чувствам как градя живот,
и чувствам радост и закрила.

Вселената над мене бди
и нежно близките ми пази.
Родих се днес,с пречистен ум
и с обич ведра на талази.