автор: secret_rose

Харесваше ми този дъх на слюда
и бяло, недокосвано сребро...
От каменните накити на лудите
поспрели до планинското везмо.
Но ти къде настъпи тъмнината
и търкули металния фенер...
Маршрутите ни между двата свята
разлистиха те, непрогледен, чер
до утрото, когато се събуди
с най - чистата Зора, и разпозна я.

А в хижичката мъничка, за луди
(на Рибни езера)
и аз покаях се.