И защото си ти - по гореща от пясъчни дюни -
моя ден ще е зрънце заченало бисерна мида.
Ти политаш нали, в маранята на знойния юни,
пеперуда си пак, аз оставам до гроб - какавида.
С оредели коси, побелели от спомени будни-
оня дъх- от претръпнали ласки запазих, дори-
как рисуваш с очи обещания вещи и блудни,
как без свян и вина попиляваш скроени съдби.
И защото си ти- по желана от слънчево лято,
в моя сън ще пристъпваш - гола фея безпътна,
сластен грях , знойно тяло от скулптор излято-
и защото си ти, ще оставя съня... непокътнат!